Административно право

Какво представлява административното право?

Административното право е юридически отрасъл, в който се обхващат отношенията между административните органи (органите на изпълнителната власт) и физическите или юридическите лица.

Това са отношения на неравнопоставеност, тъй като от едната страна имаме орган на държавна власт, а другата страна е практически във връзка на юридическа подчиненост. Затова е много важно да се обърнете за правно съдействие към добър адвокат, когато се породи спор между Вас и конкретен държавен орган по повод на акт или действие или бездействие на органа, което засяга Ваши права, интереси или задължения.

Тук се включват пряко засягащите Ви актове, издадени от всякакви институции, попадащи в обхвата на изпълнителната власт, като например МВР, Инспекцията по труда, НАП, КЗК, КЗП, различни държавни агенции, дори областният управител и общината.

Това са органи, които имат право да издават т. нар. индивидуални и/или общи административни актове, с които се пораждат права и задължения или пряко се засягат вече съществуващи такива на неопределен брой лица или на конкретни организации и граждани. Пример за такива актове са наказателните постановления, електронните фишове, разрешенията и лицензиите за упражняване или извършване на определена дейност или действие и още много други.

Отношение имат закони като АПК (Административнопроцесуален кодекс), Закон за движението по пътищата (ЗДвП), Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и много други законови и подзаконови нормативни актове, уреждащи дейността и правомощията на административните органи.

Как действа държавната администрация?

Сегашното административно право предвижда държавната администрация да действа в условия на оперативна самостоятелност или обвързана компетентност.

В хипотезата на оперативна самостоятелност на административния орган е дадена възможност да избира какво решение да вземе. Изборът на решение е в установени от закона предели, които ако бъдат нарушени от органа водят до съответните последици.

Правната норма очертава една рамка на действие, върху която държавния орган може са преценява дали да вземе едно или друго решение.

Във втората хипотеза на обвързана компетентност администрацията няма право на избор. В този случай решението на администрацията трябва да е в съответствие с предвидените в нормата хипотези. Решението трябва да е каквото нормата предвижда като единствено законосъобразно.

В правната норма е определено какво решение да вземе органът, кога да го вземе и по какъв начин да го изрази. Административния орган не може да преценява, а само изпълнява задълженията си посредством издаване на административен акт.

Неизпълнението на това задължение винаги представлява нарушение.

Какво е административен акт?

Административният акт представлява волеизявление на орган с властнически функции – държавен изпълнителен орган, с което волеизявление се създават права или задължения за правни субекти на гражданското право – физически или юридически лица.

Чрез издаването на административни актове, органите на власт директно регулират отношенията между гражданите и държавата.

Издаването, оспорването и изпълнението на административните актове се урежда от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), който е основният закон в сферата на административното право. Административният акт може да се съдържа в действие или бездействие на държавен орган, дори в отказ да се издаде такъв.

Индивидуалните административни актове се издават въз основа спазване на материалния закон, както и на процесуалните правила, описани в АПК. Процедурата по издаване на акта започва или по инициатива на гражданскоправния субект или на компетентния административен орган.

Органът на власт е длъжен да осигури на страните възможност да участват в производството по издаване на административния акт, като преглеждат документите по преписката, правят бележки, извадки, копия и др.

В административния процес, доказателствата се събират от административния орган, освен в предвидените от закона случай. Страните са задължени да представят всички доказателства, които се намират при тях, пред компетентния орган, според правилата на чл. 36 ал. 2 от АПК.

Общия срок за издаване на административен акт е четиринадесет дни от датата на започване на производството. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да бъде издаден административен акт. Този отказ също подлежи на съдебно и административно обжалване по реда на АПК.

Оспорване на административен акт

Според чл. 81 от АПК, индивидуалните и общите административни актове, подлежат на оспорване пред по-горестоящия административен орган. Това означава, че ако оспорвате акт на териториална дирекция на компетентния орган, следва да подадете жалба до областната дирекция, която се явява по-горестояща.

Срокът за административно обжалване е четиринадесет дневен от съобщаването му на заинтересованите лица. Оспорването на актове по административен ред, не винаги е толкова ефективно, колкото съдебното обжалване. Въпреки упоритостта на държавните структури да не отменят сами своите незаконосъобразни актове, този ред на оспорване би могъл да бъде ефикасен, когато жалбата ви е оформена от добър адвокат.

Следва всички пороци на административния акт да бъдат правилно изтъкнати пред по-горестоящия орган, за да може той да вземе мерки по отмяната на административния акт. Самото оспорване по правило се осъществява винаги пред по-горестоящия административен орган. Законът обаче дава възможност жалбоподателят да реши дали до обжалва акта директно пред съда.

Съдебното обжалване на административните актове се инициира чрез жалба от страна на заинтересованите гражданскоправни субекти, подадена до съответния административен съд, по постоянния адрес на адресатите в акта, чрез компетентния административен орган, който е издал оспорвания акт.

Административното производство е двуинстанционно, тоест когато Административния съд издаде своето решение, то подлежи само на едно обжалване пред Върховния административен съд, чрез което се провежда касационното производство.

Административните актове могат да се обжалват в четиринадесет дневен срок от съобщаването им. Мълчаливият отказ или съгласие се обжалват в едномесечен срок от момента, в който компетентният орган е трябвало да се произнесе. Ако тези срокове бъдат пропуснати, административният акт влиза в сила и не може да се оспори, освен ако не е нищожен.

Доказателствената тежест при обжалването на административните актове е определена в чл. 170 от АПК. Там е нормирано, че административният орган и лицата, за които административният акт е благоприятен следва да докажат материалната и процесуалната му законосъобразност.

Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да докаже съществуването на предпоставките за издаването на акта, тоест че отказът е незаконосъобразен.

Като доказателства могат да се използват, събраните редовно през административния процес данни, а също и свидетелски показания относно релевантни за делото факти и обстоятелства.

Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Той може да обяви нищожност на административния акт, да го отмени или да отхвърли оспорването му.

Решението на административния съд подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето на решението.

Обжалване на наказателни постановления

В своята дейност, държавните органи имат правомощията да ангажират административно-наказателната отговорност на правните субекти. Когато е извършено нарушение на закона, следва на нарушителя да бъде наложена съответстващата санкция. Налагането на административно наказание се извършва с издаването на наказателно постановление. Основен нормативен акт при ангажирането на административно-наказателната отговорност на правните субекти е Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В него е описан целия процес по наказване на нарушителите.

Наказателните постановления най-често се издават въз основа на съставен Акт за установяване на административното нарушение (АУАН). За да бъде постановлението законосъобразно е необходимо и АУАН да отговаря на всички законови изисквания и при издаването му да не са допуснати процесуални нарушения на закона.

Обжалването на наказателни постановления е високо ефективно, тъй като административният орган следва да съобрази множество законови изисквания и да проведе административен процес без пороци. Това се явява трудност за повечето наказващи органи.

Те редовно допускат процесуални нарушения и не винаги съобразяват материалния закон, поради юридически грешки на актосъставителите. Всяко едно наказателно постановление, което е важно за Вас и за Вашия бизнес, следва да бъде обжалвано от опитен адвокат. Жалбата се завежда пред Районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението.

Обжалване на електронен фиш

Органите на реда имат правомощие да наложат санкции за твърдяно незаконосъобразно поведение от страна на гражданите и юридическите лица. Това е сериозна намеса в правната сфера на лицата и следва да се реализира по-стриктно предвидени в закона процедури и само и единствено на правно основание. Един от способите за това е издаването на електронен фиш.

Твърдението за нарушение на закона обаче не винаги е правилно и може да бъде оборено в съда. Затова, макар и фиша да определя кратък срок за заплащане на глобата, която често може да има и големи размери, това все още не е края на процедурата и санкцията може да бъде отменена. При прилагането на предвидените в закона процедури за защита и обжалване, електронният фиш може да бъде изменен или отменен, неговото действие да се заличи и наложените глоби в тежест на лицето да отпаднат изцяло.

Поради това, при връчването на електронен фиш следва незабавно да се предприемат мерки за защита в краткия законов срок за обжалване – 14 дни от момента на връчване. Обжалването се извършва, чрез органа издал фиша до съответния районен съд.

Електронен фиш може да се издаде в различни хипотези. Това е предвидено в Закона за административните нарушения и наказания, както и в Закона за движението по пътищата и Кодекса за застраховането:

за нарушение на правилата за движение по пътищата, при установяването и заснемането му с техническо средство, в отстъствието на контролен орган;
при незаплатена застраховка гражданска отговорност от собственика на МПС. Предвидената санкция в този случай е 2000 лв.

Важно е да се отбележи, че в процедурата по издаване на електронен фиш правата на лицето не са така защитени, както в други сходни процедури. В случаите на издаване на електронен фиш вместо да се издаде акт за установяване на административно нарушение, с който се констатира извършено законово нарушение и наказателно постановление за налагане на санкция, се издава единствено един акт. Той съдържа както констатациите за поведението на дееца, така и наложената санкция.

Поради това, често могат да се открият пороци в електронния фиш, защото той е издаден само от едно длъжностно лице. При издаването на електронния фиш степента на намеса в сферата на санкционираното лице е директна, а защитата му се предоставя едва след съставянето му, когато вече е определена санкция и срок за заплащането й.

Издаване на разрешително

Някои дейности в държавата се извършват при контролно-разрешителен режим, тоест за да бъдат извършвани от физическо или юридическо лице, следва да им бъде дадено разрешение или лиценз за съответната дейност от орган на изпълнителната власт.

Тези разрешения се издават под формата на административен акт, по реда на Административнопроцесуалния кодекс, по заявление на заинтересованите лица. Най-често това са:

Разрешение за строеж;
Разрешение за организиране на хазартни игри;
Лиценз за кредитни институции;
Лиценз за охранителна дейност;
Лиценз за товарни и автомобилни превози.

Към исканията за издаване на съответното разрешение или лиценз, административният орган, често има специфични изисквания за допълнителна документация или изисквания към самия правен субект.