Развод по взаимно съгласие

Съгласно българското законодателство бракът се прекратява: със смъртта на единия от съпрузите; с унищожаване на брака; и с развод - чл. 44 от Семейния Кодекс. Според данни от Националния статистически институт в България през 2023 година са сключени 21 800 бракове, а разводите са 9088. Съотношението на разводи към сключени бракове за 2023 е 41.69%, което за жалост е доста висок процент. Разводът пък от своя страна бива по исков ред(чл. 49 от СК) и по взаимно съгласие(чл. 50 от СК). Вторият вариант е по-често срещан, по-бърз, по-евтин и по-ефикасен, и затова ще бъде тема на настоящата публикация.

---

Развод по взаимно съгласие може да се постанови от съда само и единствено при наличие на определените в закона предпоставки. Производството е регламентирано в чл. 50-51 от Семейния Кодекс, чл. 330 от Гражданския процесуален кодекс, както и чл. 6-7 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. Целта е прекратяване на съществуващ граждански брак, при наличие на съгласие за това и от двамата съпрузи, поради което не се установяват причините за дълбокото и непоправимо разтройство на брака и вината за това. По този начин се избягва публичното изнасяне на факти от интимния семеен живот. Става дума за охранително исково производство, при което съдът не решава спор, а съдейства за постигане на искания от страните резултат - прекратяване на брака по взаимно съгласие. За постигане на този резултат е необходимо да са налице определените в закона предпоставки: съгласие за развод и наличие на споразумение.

Съгласие за развод

Решаваща е общата воля за прекратяване на брака. Следователно съпрузите задължително трябва да са дееспособни. Съгласието за прекратяване на брака трябва да бъде: 1. Взаимно - и двамата съпрузи изразяват съгласие за прекратяване на брака;

2. Непоколебимо - решението на съпрузите трябва да е категорично и окончателно;

3. Сериозно - обмислено е предварително, задълбочено, мотивирано е от големи неразбирателства или важни причини и не е резултат на временно настроение.

Това съгласие се изразява, както писмено - от молителите в подадената молба до съда, така и устно от двамата съпрузи в съдебното заседание, поради което те са длъжни да се явят лично, в противен случай производството се прекратява.

Споразумение

Втората задължителна предпоставка е съпрузите да изложат пред съда споразумение относно задължителни въпроси, определени в чл. 51 от СК: 1. На първо място, ако от брака са родени деца се урежда:

1.1. Местоживеене на децата - къде ще живеят ненавършилите пълнолетие деца;

1.2. Родителските права - на кого от родителите се възлага упражняването на родителските права (при развод по взаимно съгласие е възможно т.нар. споделено родителство/споделено упражняване на родителски права);

1.3. Лични контакти с другия родител - режим на лични отношения, като в съдебната практика се е утвърдило правилото за не по-малко от два пъти месечно и други.

1.4. Издръжка - определя се размера, който дължи неупражняващият родителските права родите, време и начин на изплащане.

За всички тези въпроси законът предвижда изменение при наличие на промяна на обстоятелствата.

2. Ползване на семейното жилище - "Семейно жилище" по смисъла на Семейния кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. В споразумението се третира въпроса само за ползването - жилището може да е собственост на единия съпруг, двамата или на трето лице.

3. Фамилното име - Ако при сключване на брака някой от съпрузите е приел фамилното име на другия съпруг, при развод той може да възвърне предбрачното си име или да запази фамилното име на съпруга си.

4. Издръжка между съпрузите - може да се уговори дали някой от съпрузите ще изплаща на другия издръжка, нейния размер и начина за нейното изплащане.

Това са задължителните въпроси, по които съпрузите следва да постигнат съгласие. Законът дава възможност със споразумението да се уредят и други важни за страните последици от развода, например имуществени отношения.

Както беше споменато производството е охранително. То започва въз основа на писмена молба, подадена до районния съд, в чийто район е постоянния адрес на някой от съпрузите. Подава се в един екземпляр и задължително включва:

1. Посочване на районния съд;

2. Данни за молителите - име, ЕГН, адреси за призоваване;

3. Три имена и адрес на пълномощника, ако има такъв;

4. Обстоятелствена част - изразено серизно и непоколебимо взаимно съгласие за развод;

5. Петитум - искане от съда да постанови развод по взаимно съгласие

6. Приложени документи;

7. Дата, място и подписи на молителите.

Задължително е явяването на съпрузите лично в първото заседание, защото при неявяване без уважителна причина се презюмира липса на съгласие и делото се прекратява. След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и намери, че постигнатото споразумение по чл. 51 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение (чл. 330, ал. 3 от ГПК).Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. (чл. 235, ал. 5 от ГПК).В решението си съдът възпроизвежда договорените между страните последици след прекратяване на брака. Ако решението е положително - чл. 330, ал. 5 от ГПК не предвижда възможност за обжалване. По аргумент на противното при отрицателно решение, то може да бъде обжалвано и то от двамата съпрузи заедно.

Такси и разноски

В хода на производството се дължат следните такси: 1. Първоначална държавна такса при подаване на молбата в размер на 25 лв.

2. При допускане на развод по взаимно съгласие окончателна държавна такса до 40 лв

3. Когато се заплаща издръжка - 2 % върху тригодишните платежи

4. Когато със споразумението се уреждат имуществени отношения - по 2 % от стойността на всеки дял;

Таксите и разноските по водене на делото се разпределят между молителите съобразно споразумението, постигнато между тях, или остават така, както са ги направили.